Естествени хранителни добавки за по-добро здраве!
.::Емил Алексов::.
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Коледни истории

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    .::Емил Алексов::. Форуми -> За живота, вселената и...
Предишната тема :: Следващата тема  

Какъв подарък искате да получите под елхата?
Наследството на Илия Павлов
0%
 0%  [ 0 ]
Талон за безплатна пластична операция
0%
 0%  [ 0 ]
Последен модел мобилен телефон + лаптоп
0%
 0%  [ 0 ]
Вечеря и нощувка за двама с любимия/любимата Ви Холивудска звезда в изискан хотел
50%
 50%  [ 1 ]
Пътешествие до екзотични страни
50%
 50%  [ 1 ]
Целогодишен безплатен абонамент за тоалети от Версаче
0%
 0%  [ 0 ]
Нито един от посочените.
0%
 0%  [ 0 ]
Общо гласове : 2

Автор Съобщение
jivi93
Напреднал


Регистриран на: 12 Авг 2005
Мнения: 44
Местожителство: Varna

МнениеПуснато на: Пон Дек 05, 2005 1:15 am    Заглавие: Коледни истории Отговорете с цитат

ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ ДЪРВЕТА

Имало едно време три дръвчета, които растели на един планински склон и мечтаели в какво ще се превърнат, когато пораснат. Първото дръвче погледнало звездите, които блещукали като скъпоценни камъни над него. "Искам в мен да слагат съкровища - казало то. - Искам да бъда покрито със злато и украсено с диаманти. Аз ще бъда най-красивото ковчеже за скъпоценности в света!"

Второто дръвче се взряло в поточето, което бълбукало на път за морето. "Искам да бъда голям кораб - прошепнало то. - Искам да плавам по високите вълни и да нося велики царе. Искам да бъда най-мощният кораб в свет!"

Третото дръвче погледнало надолу към долината, където забързани мъже и жени работели в един шумен град. "Не искам изобщо да напусна този склон - рекло то. - Искам да порасна толкова високо, че когато хората се спрат да ме погледнат, да вдигнат очи към небето и да помислят за Бога. Аз ще бъда най-високото дърво в света!"

Минали години. Валели дъждове, пекло слънце и дръвчетата пораснали. Един ден трима секачи се изкачили в планината. Единият от тях хвърлил поглед върху първото дръвче и рекъл: "Красиво е това дърво. Идеално е за мен." Той замахнал с лъскавата си брадва и дръвчето паднало. "Сега ще стана красиво ковчеже - помислило си то. - В мен ще слагат чудни скъпоценности."

Другият секач погледнал второто дръвче и казал: "Това дърво е здраво. Става за мен." Той вдигнал брадвата и второто дръвче рухнало. "Сега ще се нося по големите вълни - помислило си то. - Ще стана як кораб, достоен за царе!"

Третото дърво изтръпнало, когато последният секач го погледнал. То се извисявало право и високо и с върха си сочело небето. Но секачът изобщо не вдигнал поглед. "Всяко дърво ще ми влезе в работа" - измърморил той. Размахал брадвата и дървото се строполило.

Първото дърво се зарадвало, когато секачът го донесъл в работилницата на един дърводелец, но дърводелецът не мислел за ковчежета. С мазолестите си ръце той го превърнал в ясла за животни. Красивото някога дърво не било украсено със злато или напълнено със скъпоценности. То било покрито с талаш и напълнено със слама за гладните домашни животни.

Второто дърво се усмихнало, когато секачът го донесъл в корабостроителницата, но то не било превърнато в грамаден кораб, а в рибарска лодка. Тъй като била прекалено малка и слаба, за да плава по море или дори в река, тя била пусната в едно малко езеро. Всеки ден с нея носели мъртва вмирисана риба.

Третото дърво се смутило, когато секачът го нарязал на дебели греди и ги наредил в един склад. "Какво стана? - чудело се високото някога дърво. - Исках само да раста на склона и да соча Бога."

Изминали много, много дни и нощи. Трите дървета почти забравили мечтите си. Но една нощ златна звездна светлина огряла първото дърво, щом една млада жена положила новороденото си бебе в яслите. "Бих искал да му направя люлка" - прошепнал мъжът до нея. Майката стиснала ръката му и се усмихнала, когато светлина озарила гладкото кораво дърво. "Яслите са така красиви" - рекла тя. В този момент първото дърво разбрало, че е приютило най-голямото съкровище в света.

Една нощ уморен пътник и неговите приятели влезли в старата рибарска лодка. Второто дърво кротко плавало по водата и пътникът заспал на кърмата. Скоро се надигнала страшна буря. Дървото настръхнало, защото знаело, че няма да издържи на вятъра, дъжда и вълните. Умореният пътник се събудил. Той станал, прострял ръка и извикал: "Мир!" Бурята спряла толкова бързо, колкото и започнала. Тогава второто дърво разбрало, че носи Царя на небето и земята.

Една петъчна утрин третото дърво се сепнало, когато неговите греди били издърпани от купищата в склада. Те били понесени по улиците сред разярената тълпа. Дървото потреперило, щом войниците приковали ръцете на един човек върху него. То почувствало, че било грозно, грубо и жестоко. Но в неделя сутринта, когато слънцето изгряло и земята потреперила от радост под него, третото дърво разбрало, че Божията любов е променила всичко. Тя направила първото дърво красиво, второто дърво здраво и всеки път, когато хората си спомняли за третото дърво, те мислели за Бога. Това далеч надхвърлило мечтата му да стане най-високото дърво в света.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Пон Дек 26, 2005 11:16 am    Заглавие: Отговорете с цитат

През декември 1897 година в редакцията на в. "Ню Йорк пост" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. "Ню Йорк пост" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.


...и отговорът на Франсис П. Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

Честита Коледа и весела Нова година!!!

Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 година започва работа като учителка в Ню Йорк. Пенсионира се след 47 години работа в образователната система. През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в "Ню Йорк сън". Към всеки свой отговор Вирджиния О'Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П. Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Вто Дек 27, 2005 12:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Над смълчаните полета
пеят весели звънчета;
писана шейна премина
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заснежени гриви.
Път из преспите се вие,
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат
и коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
jivi93
Напреднал


Регистриран на: 12 Авг 2005
Мнения: 44
Местожителство: Varna

МнениеПуснато на: Сря Дек 28, 2005 6:20 pm    Заглавие: от Иван Вазов Отговорете с цитат

БЪДНИ ВЕЧЕР
Иван Вазов

Мисълта ми пак се връща
на Амбарица в полите,
на незлобието в дните:
виждам се във наща къща.
Зима. Вятър пей в комина.
В къщи - майка ми, баща ми -
как са живи в паметта ми!
Утре Нова е година.
Във огнището главните
праскат, ярко пламенеят.
Бъдни вечер е. Светлеят
и лицата, и душите.
Бъдни вечер! Час без грижи,
час на радост и утеха,
на поезия в бедни хижи
и под богаташка стреха.
Веч трапезата от баба
със тамян е прикадена,
вощеница в къщи лена
свети, бодната във хляба.
Миг тържествен, свят. Баща ми
измълви: "Ядят убози" -
всички кръстим се. Но в този
час е другаде ума ми.
Мисля моята премяна,
мисля новите обувки -
колко радостни целувки
ще им давам аз зарана!
Фесчето, кат мак червено,
утре - пръв път на челото!
Сетренцето изкроено
на баща ми от палтото.
Тръпне млада ми душица
от блаженството огряна...
До зида стои опряна
дряновата сурковица.
Тази нощ - по суроваки -
както в прежните години:
ще мерат ръце неяки
и съседи, и роднини.
И щастлив, с душа засмяна,
дребните пари ще крия
във кесийката басмяна,
дето майка ми уши я.
Лягам си. Но от очите
бяга сън. Сърцето цяло
в нетърпене затрептяло
за минутите честити.
Как нощта отива мудно!
Вратня нийде се не чука.
А кандилото, се будно,
пред иконата блещука.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    .::Емил Алексов::. Форуми -> За живота, вселената и... Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group