Предишната тема :: Следващата тема |
Автор |
Съобщение |
EmilAleksov Администратор
Регистриран на: 14 Окт 2004 Мнения: 700 Местожителство: Bulgaria, Sofia
|
Пуснато на: Сря Окт 20, 2004 10:01 am Заглавие: Ако започвах живота си отначало... |
|
|
Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяля по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво , отколкото този път.
Бих вземала на сериозно по- малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по- малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали , че съм от хората , които живечт разумно и здравословно – ден след ден , час след час.
Да , преживяла съм своите звездни мигове .
Ако можех да живея отново , бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност , бих се опитала да няма нищо друго . Само мигове.
Един след друг , вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората , които никъде не тръгваха без термометър , грейка , дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало , следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново , бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.
Надин Стеър
(85 годишна) |
|
Върнете се в началото |
|
|
EmilAleksov Администратор
Регистриран на: 14 Окт 2004 Мнения: 700 Местожителство: Bulgaria, Sofia
|
Пуснато на: Чет Мар 24, 2005 3:28 pm Заглавие: |
|
|
Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".
Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза ? Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".
Аз винаги си спомням тези думи.те промениха моя живот. Днес аз чета повече от по рано и чистя по малко. Аз сядам на моята тераса и се
наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя.
Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече : едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски / нейната любима кухня/, ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни". Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено. |
|
Върнете се в началото |
|
|
bebolina Начинаещ
Регистриран на: 19 Юли 2005 Мнения: 10 Местожителство: In The Middle Of Nowhere No.13
|
Пуснато на: Пет Юли 22, 2005 6:32 pm Заглавие: ...... |
|
|
......
mnogo silni dumi
ne6to tolkowa realno
koi moje d ati kaje koga 6te umre6 nikoi
a kolko 4esto se zamislqme koga li 6te umrem
mnogo rqdko
ewentualno sled kato nawyr6i6 60
nqmam prosto dumi
ostanah dylboko zamislena |
|
Върнете се в началото |
|
|
manniwelle Напреднал
Регистриран на: 11 Юли 2005 Мнения: 29 Местожителство: blagoevgrad
|
Пуснато на: Пет Юли 22, 2005 8:18 pm Заглавие: ........... |
|
|
Адски много ми напомня на едно есе, приписвано на Маркес (един вид предсмъртно), но категорично отречено от него самия. Виждал съм и варианта му на английски и немски, а и на испански (само дето не мога да коментирам този превод поради некомпетентността ми по отношение на този език), и честно казано, в някои от английските версии имаше идиосинкразно продължение, а едно от тях завършваше крайно резигнативно, чак да не очаква човек! Но това a propos...да, хубаво е, само дето не съм на това мнение. Надявам се да не обидя читателите на този форум, които сигурно са фенове на такъв тип мисли, обаче не съм съгласен, че "бих направил...еди-какво си...", защото ако не съм доволен и съгласен с това, което вече съм направил, за какво, по дяволите, тогава ЖИВЕЯ? Извинете, не ви чух? Казахте ли нещо? И нима ви харесва това, на преклонна възраст да почнете да съжалявате и да правите не дотам красива равносметка и да казвате "бих го направил(а) така, а не инак, бих туй, бих онуй..."; или знаейки, че утре, ах, това заветно и "лекомислено очаквано утре" ви е последния ден ще тръгнете да променяте нещо? Да се извинявате на този или онзи, сигурно да, трябва да го направите, ако сте ги обидили, но защо ще го правите едва сега...От страх да не ви запомнят какъв сте били ? Неблагодарник? Или за да си успокоите съвестта ? Извинявайте, но след като утре ще умрете, защо ви е съвест? Тя върши работа само на живите ? А вашия топосно-темпорален стасус през и след утрешния ден вече ще е радикално различен...Човек живее всеки един ден за ПЪРВИ път. Но не бива да се загръща с фатализъм и да превръща всеки ден в хипер специален, защото той вече си е специален. Фактът, че живее и през този ден, е малък празник. Човек всеки ден е като неофит, и всяко действие, колкото и автоматизирано да ни се вижда, колкото и удобно да сме се "слегнали" в комфортните си русла, саморамкирани и самокапсулирани в конформизма си, пребивавайки като храсти, а не живеейки като дървета (по алюзия с "Ден след ден " на ПББ), си е наше. И евентуалните грешки са си наши. Лични. За гордост или не. За това сме хора. Да грешим, да страдаме, да падаме, но да продължаваме. И не прави чест никому, който на смъртния си одър иска прошка или нещо такова. Защото това е страхливо. И не е човешко. Отнасям го към "качествата" на плазмодиите, плужеците, безгръбначните...
Мда...предполагам, че няма да се хареса мнението ми, но нали за това е форума, да си кажем какво смятаме, да пообменим идеи и "кой от къде е" .
P.S. Който е разбрал, че отричам категоричността на едно "съжалявам " не ме е разбрал. Жалко ако е така... |
|
Върнете се в началото |
|
|
soultraveller Начинаещ
Регистриран на: 01 Май 2006 Мнения: 4 Местожителство: На границата
|
Пуснато на: Пон Май 01, 2006 6:25 pm Заглавие: |
|
|
Аз не мога да си представя да изживея живота си отново, да имам втори шанс и др такива. Нямам и желание. Каквото било, било. Знам, че не може нищо да се промени в миналото. Това да си мислиш "ако беше еди какво са, аз щях да такова..." е пълна загуба на време.
Ама като всеки чивек съм мислил по този въпрос и реших, че ако мога да повторя живота си, ще го изживея пак по същия начин със всичко, което ми се е случило... |
|
Върнете се в началото |
|
|
manniwelle Напреднал
Регистриран на: 11 Юли 2005 Мнения: 29 Местожителство: blagoevgrad
|
Пуснато на: Пон Май 08, 2006 10:20 am Заглавие: |
|
|
soultraveller написа: | Аз не мога да си представя да изживея живота си отново, да имам втори шанс и др такива. Нямам и желание. Каквото било, било. Знам, че не може нищо да се промени в миналото. Това да си мислиш "ако беше еди какво са, аз щях да такова..." е пълна загуба на време.
Ама като всеки чивек съм мислил по този въпрос и реших, че ако мога да повторя живота си, ще го изживея пак по същия начин със всичко, което ми се е случило... |
За което и те поздравявам |
|
Върнете се в началото |
|
|
pgp Начинаещ
Регистриран на: 10 Май 2005 Мнения: 4
|
Пуснато на: Вто Май 09, 2006 11:22 am Заглавие: |
|
|
Само ще кажа, че всичко се случва така както трябва да се случи. И да съжаляваш за това, че си направил нещо или не си направил друго, хода на събитията не се променя. Камо ли пък в миналото. Вероятността да се живее втори път не ми е известна като стойност. Поради това не възлагам надежди на тази възможност. И все пак, ако има такова нещо или имам шанса да повторя, то бих продължил по същата схема . Нима мисличте, че нещата се случват по случайност... |
|
Върнете се в началото |
|
|
jivi93 Напреднал
Регистриран на: 12 Авг 2005 Мнения: 44 Местожителство: Varna
|
Пуснато на: Пет Май 12, 2006 8:00 pm Заглавие: Да |
|
|
Да, никой няма да изживее живота си отново. Мисля, че и авторите на текстовете в първите три постинга също много добре го знаят. Смисълът на тези текствове не е в това да започнем да съжаляваме за миналото си, а да видим какво може да направим от тук нататък. Четейки ги, ние се замисляме, правим си собствена преоценка и може някой от нас да реши да се обади на някого и да му каже, че го обича, друг може да реши да направи нещо, което отдавна го е плашело, но знае, че ако не го направи един ден ще трябва и той да напише подобно есе "Ако изживеех живота си отново", трети може да започне да обръща внимание на малките прекрасни моменти в живота си и да осъзнае, че те не са никак малко и т.н. Подобни послания са нещо много хубаво и идеята им е да ни провокират да изживеем днешния ден вълнуващо и както намеква, някой от авторите, да търсим моментите, които спират дъха ни. |
|
Върнете се в началото |
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
|
|