Естествени хранителни добавки за по-добро здраве!
.::Емил Алексов::.
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

За програмисти
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    .::Емил Алексов::. Форуми -> Светът е оцелял, защото...
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Пон Окт 10, 2005 2:39 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Диалог между програмист и жена му, вечер след работа...
Прибира се той:
- Gооd еvеning dеаr, I`m nоw lоggеd in.
Жена му:
- Купи ли хляб?
- Ваd соmmаnd оr filеnаmе.
- Нали те помолих сутринта!
- Еrrоnеоus sуntах. Аbоrt?
- Какво става с новия телевизор?
- Vаriаblе nоt fоund...
- В края на краищата, дай ми кредитната си карта да отида до магазина.
- Shаring Viоlаtiоn. Ассеss dеniеd...
- Ти мен обичаш ли ме, или обичаш само компютрите, или издевателстваш над мен?
- Тоо mаnу раrаmеtеrs...
- Защо ли се омъжих за теб.
- Dаtа tуре mismаtсh.
- Направо си отвратителен..
- It`s bу Dеfаult.
- Какво става със заплатата ти?
- Filе in usе... Тrу аftеr sоmе timе.
- Аз на теб каква съм ти?
- Unknоwn Virus!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Нед Окт 16, 2005 11:55 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Junior asks his dad, "Daddy, how was I born?"

His dad sighs and replies,
"Ah, my son, I guess one day you would have to find out anyway!
Well, you see, your Mom and I first got together in a chat room on MSN.
Then I set up a date via e-mail with your mom and we met at a cyber-cafe.
We sneaked into a secluded room, where your mother agreed to a download from my hard drive.
As soon as I was ready to upload, we discovered that neither one of us had used a firewall, but it was too late to hit the delete button.
Six weeks later your mom sent me an instant message saying that her operating system was showing signs of unauthorized program activity from a self extracting file which had implanted itself in her BIOS.
Then nine months later a little Pop-Up appeared and said: "You've Got Male!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Чет Ное 17, 2005 11:51 am    Заглавие: Малкият принц Отговорете с цитат

Малкият принц


След дълго странстване Малкият принц стигна до едно странно слънце - слънцето на операционните системи.

На първата планета се виждаха само големи железни шкафове и безкрайно много кабели, оплетени между тях. Още с кацането един глас попита Малкия принц:

- login ?

Малкият принц пристъпи от крак на крак и смутено се обади:

- Вижте, аз...

Гласът не му обърна никакво внимание, ами продължи нататък:

- password ?

Малкият принц отново опита:

- Ама какъв password, аз само...

Гласът отсече:

- login incorrect! login ?

Малкият принц седна и се замисли. Изведнъж се сети за един номер, на който го бяха научили два ТИРа много, много отдавна. Изправи се, погледна гласа в очите (или поне там, където си мислеше, че са очите на гласа) и каза високо и отчетливо:

- Control-Break!

Изведнъж пейзажът недоловимо се разлюля и планетата сякаш стана малко по-приветлива на вид. Във въздуха пред Малкия принц се появи една пачка с долари и с очакване започна да се полюлява.

Малкият принц намери най-дебелия сноп кабели и тръгна по него, докато не стигна до една поляна, където на внушителен пневматичен стол с много ръчки, пружини, подпорки за крака, клавиатури и вратове пред един монохромен терминал се беше разположил длъгнест кльощав тип по бели гащи и бясно тракаше по клавиатурата.

- Здравейте - обади се Малкия принц.

Длъгнестият тип подскочи и уплашено извика:

- Кой си ти? Защо и как влезе тук? Нали не си българин?

Малкият принц колкото се може по-учтиво отговори:

- Аз съм Малкият принц. Влязох ... ъъъ ... ей оттам. Не, не съм българин, разбира се. Аз съм французин.

- А, слава богу - видимо си отдъхна длъгнестият. - За френски хекери още не съм чувал. Но все пак, неприятно е да те хванат по бели гащи.

- А ти кой си? - попита Малкият принц.

Длъгнестият поизпъчи гърди и отвърна:

- Аз съм Системният Администратор.

- И какво правиш? - се заинтересува Малкият принц.

- Администрирам системата, как какво!

- Коя система? - учудено погледна принцът.

- PTG CTE Planetix Mark V Release VI v.17.11.43.01-sigma! - изстреля на един дъх Администраторът и се втурна в ново бясно стакато по клавишите.

- Аха - измънка Малкият принц. След малко се поокопити и попита:

- И какво значеше това с амнидистрирането?

- Администриране - поправи го Администраторът. - Ами... какво... настройваш онова, бъзикваш това, гледаш потребителите какво правят, усъвършенстваш системата...

- Коя система - се канеше да попита Малкият принц, но се спря навреме.

- ... даваш права, отнемаш права, включваш нови потребители...

- А много потребители ли имаш? - се заинтересува Малкият принц.

Администраторът погледна обидено и каза:

- Planetix е много усъвършенствана система. Може да поддържа едновременно 10Е6 потребители, 10Е8 процеса, 10Е10 нишки, 10Е12 адреса за поща, 10Е14 външни устройства и ... Ето, например, сега тъкмо инсталирах новата луна...

Малкия принц го прекъсна:

- Всъщност исках да попитам колко потребители имаш в действителност?

- Ъъъ, ами не много..., ами... аз - това прави едно. root - две, postmaster - три. Значи ти си четвъртият. Не, какви ги приказвам, ти си хекер, а не потребител. Но трима са дружина, както знаеш, и аз се справям с много добре.

- С какво? - май беше забравил Малкия принц.

- С администрирането.

- И как я администрираш?

- Ами настройвам я.

- Защо?

- За да работи по-добре.

- И какво ще стане, като заработи по-добре?

- Ами ще ми бъде по-лесно.

- Кое?

- Да я администрирам!

Малкият принц реши, че няма какво да разбере повече от длъгнестия Администратор, ритна пачката долари и излетя.

На следващата планета Малкият принц едва намери място за кацане. Цялата повърхност беше заета от огромни гардероби с дискети, натъпкани до отказ, с полуизбледняла номерация в единия ъгъл на вратата. Малкият принц се запровира в посоката, в която мислеше, че е видял от Космоса да грее екран, и не след дълго намери обитателя на планетата. Той се държеше малко странно: непрекъснато подскачаше от гардероб на гардероб и ядеше бонбони, сладоледи, ябълки и диамантени пръстени, които се появяваха по гардеробите, които от своя страна непрекъснато се движеха нагоре-надолу, напред-назад, наляво-надясно и навчера-наутре.

Малкият принц се изкашля учтиво и собственикът го забеляза, скочи от най-високия гардероб, спря за малко във въздуха, за да си напише името в някакъв списък, и се спусна точно до принца.

- ЗДРасти, ИМаш ЛИ НЯКакви НОви ИГри? - попита той.

Той говореше малко странно - произнасяше само първите няколко звука от всяка дума и едновременно с това подритваше един папагал, който седеше до левия му крак и при всяко подритване довършваше думата.

- Ъъъъ, не, кой си ти, и защо говориш толкова странно? - опита Малкия принц.

- Аз съм Събирачът на игри, и ето това е списъкът на игрите, които притежавам - гордо заяви обитателя на планетата и бутна в ръцете на Малкия принц нещо, което щеше да прилича на средновековен свитък, ако не беше дебело колкото телефонен указател. - А говоря така заради съвършената си планетна система.

- Каква е пък твоята планетна система? - недоверчиво попита принца?

- 4Planet - с блясък в очите каза Събирачът. - Това е най-удобната система за всяка планета, каквото и да казват Ябълчаните. Погледни небето!

Малкият принц погледна към небето и видя, че оттук звездите се виждаха в най-различни цветове.

- Сините са на приятели, от които мога да вземам игри, червените – на хора, които още не са ми върнали дискетите, зелените - на хора, които не обичат да играят, а оная голямата, жълтата, в десния край е на един познат Слон. Аз сам съм си ги означил така, но без 4Planet всичките щяха да изглеждат еднакви!

- Аха - каза Малкият принц. - А може ли и аз да опитам с папагала?

- Разбира се - каза Събирачът и се дръпна.

Принцът боязливо се приближи до папагала и каза:

- НАИстина, ДОСта Е УДОбно ТАка. НО НЕ СТАват ЛИ НЕДОРасляци, ИСКам ДА КАЖА НЕДОРАЗУМЕНИЯ?

- Е, свиква се. Та кажи сега, имаш ли някакви нови игри?

- По-скоро не - призна си Принца.

Събирачът изведнъж стана недружелюбен.

- А дискети поне носиш ли си?

- Нннне.

- И за какво си дошъл тогава? Да не мислиш, че ще ти дам нещо на мои? А, не, мой човек, писна ми от такива като тебе! - каза Събирачът, извади една огромна пушка и застреля Малкия принц с един пиксел.

Когато Малкият принц дойде на себе си, отново беше в Космоса. Той се помота насам-натам и реши да огледа и останалите планети. Следващата привлече вниманието му отдалеч, защото беше боядисана в ярки цветове. "Ако това им е планетата, как ли им изглеждат дъгите" зачуди се Малкият принц. Когато планетата се завъртя, той видя, че от другата страна нещо от нея липсва, сякаш е нагризана. Малкият принц избра място за кацане по-надалеч от огромния кратер. Първото нещо, което го посрещна на планетата, беше нещо като мъгла, която сякаш му се усмихваше. След това мъглата се разсея и той се видя обкръжен от дузина туземци с щастливо-глуповати изражения. В краката им се мотаеха съответния брой мишки, с които нещо явно не беше наред. Когато Малкият принц се вгледа по-внимателно, разбра, че горките животинки са еднооки. Пейзажът изглеждаше горе-долу така: През цялото небе, кой знае защо, се беше проснал надпис:

Файл Редактор Преглед Етикет Сервиз

а ниско над хоризонта се вееше българско знаменце. В далечината се виждаше невисока планина, на която с големи букви пишеше "Планината ми". От нея извираше река, на дъното на която със сребърни камъчета беше написано "Реката ми". Дърветата, камъните и всичко наоколо изглеждаше някак плоско, сякаш художникът не е имал време да го дорисува. Предводителят на туземците се приближи до Малкия принц, поклони се доземи и изрече:

- Привет, страннико! Добре дошъл в щастливата земя на Ябълчаните!

("Ябълчани ли? Това не ми ли напомня прекалено много на Смърфовете, Плодчетата, Малчовците или каквибяхатамощеонезирисуваните?" – помисли си принцът.)

- Никъде животът не е тъй лесен, както тук! Ние по цял ден като безгрижни птички божии пеем и танцуваме, а като поискаме да стане нещо, нашите приятели мишките са с нас. Гледай само!

Предводителят на Ябълчаните срита мишката си (Малкият принц можеше да се закълне, че е улучил точно нещастното й единствено око), която се защура наоколо и изведнъж ухапа земята. От нея се показа един гол пън. Мишката скочи върху него и го захапа. От пъна изскочи високо и стройно дърво. Мишката се затича по един от клоните му и отново захапа. На клона израсна ябълка. Мишката прегриза дръжката й и двете заедно тупнаха в дланта на Предводителя. Той погали животинчето и го пусна на земята, а ябълката лакомо захапа.

- Ето, така си живеем ние. Искаш ли да опиташ и ти? Ще бъдеш осигурен с ябълки до края на живота си. Ако нещо не ти е ясно, само попитай.

Предводителят хвана мишката си за опашката, погледна я в окото и каза:

- Мишчице, иди разбери какво е онова там - и й посочи един храст.

Мишката отново се хвърли напред и захапа нещо в основата на храста. От ухапаното място започна да излиза тънка струйка дим, която се събра на нещо като облаче на метър над храста. В облачето се появиха думите:

ТОВА Е ХРАСТ

- Ето, виждаш ли? - засия от радост Предводителят. - Само попитай, и всичко ще разбереш. Искаш ли ябълка?

Междувременно всички присъстващи Ябълчани се бяха нагостили с по една, а някои и с по две ябълки, та Принцът реши да покапризничи:

- А круша не може ли?

- Какво е круша? - объркано попита Предводителят.

- Ами... едно такова... расте по дърветата... и се яде - се помъчи да обясни Принцът.

- Значи това е круша - каза Предводителят и изпрати мишката си за още една ябълка. - Искаш ли? - и я подаде на Принца.

- Нененене, това е ябълка. Аз искам круша.

- Ооо, защо се притесняваш за такива подробности? Нали можеш да я получиш съвсем лесно и удобно? Освен това, ако останеш при нас, скоро няма да искаш нищо друго освен ябълки и вода, а вода има в Реката Ми.

- Нененене, благодаря - започна да пристъпва назад Принцът - Май вече е време да си тръгвам. Хайде, ще се видим друг път.

- Недей! Спри! Не можеш да си тръгнеш просто така! - каза Предводителя и направи някакъв знак.

Дърветата и храстите изчезнаха, а Ябълчаните залегнаха на земята и покриха главите си с ръце. На небето се появи огромен надпис:

СЕГА ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПУСНЕТЕ ПЛАНЕТАТА

Малкият принц излетя, мислейки си, че ябълките не изглеждаха всъщност толкова лоши, колкото... някак си... *плоски*.

Следващата планета малко приличаше и малко не приличаше на Щастливата планета на Ябълчаните. Тя не беше разноцветна, а чисто синя, за сметка на това не беше просто нагризана, а отрязана наполовина като с нож. Малкият принц кацна в полукълбото и веднага към него се втурна полугол човек с налудничав поглед и се нахвърли с въпроси:

- Ти нали не си от ония от PlaNT?

- Не, кои са те?

- И никога не си чувал за тях?

- Не, кои са те?

- Ох, дано наистина са измрели. Дано са измрели. Трябва да са измрели. Всички приятели ми казват, че са измрели. А ти кой си?

- Аз съм Малкият принц - каза принцът и се поогледа. Докъдето стигаше погледът, земята беше твърда и синя, само тук-таме имаше по някоя картонена планина или дърво, подпряни отзад с пръчка.

- Защо планетата ти е половинка? - попита той.

- Ами това е планета, управлявана с PT/2 Hyperjump - гордо заяви налудничавият.

- И какво е PT/2 каквобешетам? - заинтересува се принцът.

- Kак? Нима не си чувал? PT/2 е най-най-най-истинската и най-най-най-стабилната планетна система, с истинска многопланинност, многоречност и многоураганност, многоокеанност, мно... - и налудничавият се строполи на земята, бълнувайки нечленоразделно за "най" и "много-товаилионова".

Когато се свести, Малкият принц го попита:

- А защо тогава нямаш нито една планина и нито една река?

- А това какво е?

Малкият принц отиде до най-близката картонена планина и я ритна. Тя се сгромоляса.

- Е, да, тези ги получих с планетата. Други още никой май не прави. Но ще започнат да ги правят и ще видят тогава ония от PlaNT!!! - заплаши с юмрук небето налудничавият. - Само моята планета има вградена връзка с INTERplaNET!

- О, това е наистина интересно - каза Принцът. - А може ли да се обадя вкъщи да питам как е розата?

- Ъъъ, всъщност не... още не съм си прокарал телефон.

В този момент страхотно земетресение разтърси синята планета. Всички картонени планини и дървета изчезнаха, а най-странното е, че изчезна и налудничавият. Настана гробна тишина. Малкият принц почака малко и тъкмо беше решил да си тръгва, когато се чу гръмовно щракване, след това в недрата на планетата сякаш нещо огромно се завъртя и тихичко засвистя. Запримигваха разни звезди, метеорити прехвърчаха през небето, някакъв глас тихичко мърмореше числа и след десетина минути започнаха да се появяват картонените неща. Накрая от въздуха се материализира Hалудничавият и обясни:

- Е, първо трябва да се понастроят някои неща, после става много стабилна. Аз явно още имам какво да оправям. Ще ме извиниш, нали?

Той отвори един капак в синята земя и се хвърли да човърка нещо с огромна отверка. Малкият принц реши, че няма нужда да се сбогува, и излетя.

Последната планета от системата всъщност беше доста голяма група от планети. В средата се мъдреше един газов гигант, в чиито вид имаше нещо гръцко, около него обикаляха две планети - едната приличаше на Земята, хранена със стероиди, а другата, по-малка, имаше доста силициев (или силиконов - зачуди се принцът) вид. Последната, най-далечна, сякаш току-що присъдединила се планета от системата беше синя, съвсем като планетата-половинка, но върху нея имаше надраскан знак, който приличаше на емблемата на Макдоналдс, и тя фучеше наоколо, сякаш искаше да впечатли всички с бързината си. Малкият принц реши да се насочи към земноподобната планета. Още когато навлизаше в атмосферата, го посрещна едно триумфално ТА-ДАА!!! На повърхността го имаше само един посрещач, който каза:

- Добре дошли на Planetium, първата планета от системата PlaNT. Аз ще бъда вашият гид. Следвайте ме.

Малкият принц не успя да възрази, че не се нуждае от никакъв гид, защото беше буквално повлечен към близкия град. Градът никак не приличаше на град, защото се състоеше само от офиси. Във всеки офис имаше по четири джуджета, които трескаво правеха гъбки, фиданки, хълмчета и водопади, плажове, палми и голи туземки, а и на четирите стени на офиса беше закачен един и същи портрет на някакъв млад тип с очила, пуловер и самонадеяна усмивка.

- Кой е този? - попита Малкият принц.

- Ще те отведем при него - отвърна гидът - и ще разбереш.

В центъра на града имаше огромен парк, в него - огромна вила, зад нея - огромен басейн. Посред басейна плуваше надуваемо бюро, а на него седеше типът от портретите и бясно попълваше чекове - на всеки чек пишеше една единица, подписваше се със замах, късаше го и го хвърляше на счетоводителите, които, маскирани като акули, бяха навсякъде в басейна.

- Здравей - покашля се Малкият принц.

- О, здравей - отвърна типът.

- Кой си ти? - попита Малкият принц.

Видимо заинтригуван, очилатият тип скочи иззад бюрото, загуби равновесие, цопна във водата, доплува до брега, излезе до Малкия принц и го заоглежда от всички страни.

- Ама ти наистина ли не ме познаваш? - попита.

- Не - отвърна Малкият принц.

- Тук ще се търкалят глави на рекламни агенти! - изкрещя очилатият към околните дървета. Короните им се разклатиха и от всяко дърво паднаха две-три отрязани глави и се затъркаляха панически по-надалеч от басейна.

- Аз съм Гил Бейтс, най-преуспяващия планетолог, който някога се е раждал, и бях казал на тия некадърници да няма човек в Галактиката, който да не ме познава по-добре от чичо си! А ти кой си?

- Аз съм Малкият принц - каза Малкият принц и си помисли, че ако смята да продължава със странстванията си, няма да е зле да си приготви табелки със стандартните реплики.

Към двамата се дотича оплешивяващ човек на средна възраст с вид на специалист по маркетинг и каза:

- Гил, открихме малка групичка планетолози в астероидния пояс, които отказват да прекратят работата по прехвърлянето на техния модел водопад за PT/2. Какво да правим?

- Както обикновено - обстрелвайте ги със златни кюлчета, докато се предадат. Ако не помогне, говорете с жените им.

- Ти си гений, Гил! Такова мъдро бизнес-решение светът не познава - извика специалистът по маркетинг и заприпка обратно към вилата.

Малкият принц се сети какво му се струваше чудно в чековете и попита:

- Ъъъъ, господин Бейтс, защо всички чекове, които подписвахте, бяха за един долар?

Гил Бейтс се усмихна самонадеяно и заприлича на портрета си.

- Аз просто винаги оставям бизнес-партньорите си да попълват нулите, момчето ми. Ако правиш така, бизнесът ти никога няма да пропадне!

- А, ъъъъ, господин Бейтс, защо сте толкова богат?

- Ами, момчето ми, много просто. Аз правя най-хубавите птички във Вселената. Обаче моите птички живеят само в моите дървета, които пък растат само на моята пръст, разстлана само на моите планети. И хората всъщност ми дават чекове с една двойка и ме оставят аз да попълня нулите. Ъъъъ, момчето ми, искаш ли една птичка?

Малкият принц панически се втурна да бяга, но тревата се надигна и оплете глезените му, лалетата с протегнаха и опънаха ръката му, мравките го ужилиха и той стисна пръсти, откривайки в тях писалка, и преди да разбере какво става, вече беше подписал договор за закупуване на птичка.

Когато се върна на планетата си, там го чакаха стотина кашона с надписи "Чупливо" и "Това да бъде отгоре". На първият кашон пишеше "PlaNT 1/132: изкопай дупка, пусни това семе в земята и кажи SETUP". Малкият принц се поколеба малко и направи това, което му казваше кашона. След няколко дни тераформирането беше завършило и планетата изглеждаше *почти* като едно време, само че всяка сутрин при изгрев под слънцето се появяваше надпис Microsphere Corporation. Освен това се въртеше три пъти по-бавно от преди.

Взето от http://jagodka.ro-ni.net/pages/prince.htm.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Чет Ное 24, 2005 11:03 am    Заглавие: Отговорете с цитат

How To Write Unmaintainable Code
Ensure a job for life Wink

http://thc.org/root/phun/unmaintain.html

Laughing
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Вто Ное 29, 2005 11:18 am    Заглавие: Отговорете с цитат

На Иванчо са му дали 3 ябълки.
Той е изял 2.
Колко ябълки има Иванчо?
Мислите си че 1?
Ама никъде не е казано, колко ябълки е имал Иванчо преди да му дадат 3-те.
Извод - нулирайте си променливите!

Иванчо има 3 ябълки. Дали му още 3. Той изял 2. Колко ябълки има Иванчо?
4? Неееееееееее! 6! Двете ги е изял един ден по рано
Извод - синхронизирайте си нишките!

Иванчо имал 5 ябълки. Изял 2. Колко са му останали?
3? Нееее! Той не е ял свои ябълки! Пак има 5!
Извод - защитавайте си адресното пространство!

На Иванчо му дали 3 ябълки. Той ги изял.
На другия ден дошли да му ги искат, защото били дадени само за съхранение.
Извод - четете си спецификацията
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
jivi93
Напреднал


Регистриран на: 12 Авг 2005
Мнения: 44
Местожителство: Varna

МнениеПуснато на: Пон Дек 05, 2005 12:51 am    Заглавие: Бил Гейтс Отговорете с цитат

Бил Гейтс се возил на едно такси. Изведнъж таксито се повредило. Шофьорът се мъчил и не могъл да го оправи и не щеш ли попитал Бил:
- Абе не можеш ли да ми помогнеш, нещо тая бракма се скапа?
- Дай да излезем и да влезем, може сама да тръгне... - отговорил шефът на Microsoft.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
jivi93
Напреднал


Регистриран на: 12 Авг 2005
Мнения: 44
Местожителство: Varna

МнениеПуснато на: Вто Дек 06, 2005 11:31 pm    Заглавие: Виц Отговорете с цитат

В едно купе пътуват четирима юзери. Всеки от тях има по един билет. В съседното купе, пътуват четирима системни програмисти. Имат един билет за четиримата. Очаква се да премине контрола. Системните програмисти се скриват в тоалетната на вагона, контрольора проверява билетите на юзерите, стига до тоалетната, тропа, от там се подава една ръка с билет, контрольора го проверява и продължава.
Същите две компании се връщат с влака. Този път четиримата юзери имат един билет за всички, а системните програмисти нямат нито един. Отново се очаква контрола. Юзерите, се скриват в тоалетната, системните програмисти тропат на вратата, един от юзерите подава билета, системните програмисти го взимат и се скриват в другата тоалетна. Минава контрольора...

Извод: Не всеки алгоритъм, разработен от системните програмисти, е подходящ за юзерите!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Пет Дек 16, 2005 2:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

A grade school teacher was asking his pupils what their parents did for a living.

"Tim, you be first. What does your mother do all day?"
Tim stood up and proudly said, "She's a doctor."

"That's wonderful. How about you, Amy?"
Amy shyly stood up, scuffed her feet and said, "My father is a mailman."

"Thank you, Amy" said the teacher. "What does your parent do, Billy?"
Billy proudly stood up and announced, "My daddy plays piano in a whorehouse."

The teacher was aghast and went to Billy's house and rang the bell. Billy's father answered the door. The teacher explained what his son had said and demanded an explanation. Billy's dad said, "I'm actually a system programmer specializing in TCP/IP communication protocol on UNIX systems. How can I explain a thing like that to a seven-year-old?"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Пет Апр 21, 2006 3:56 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Класификация на водката в ИТ средите
* 0,1 литра - demo
* 0.25 литра - trial version
* 0.5 литра - personal edition
* 0.7 литра - professional edition
* 1.0 литра - network edition
* 1.75 литра - enterprise
* 3 литра - for small business
* 5 литра - corporate edition
* Бидон - home edition
* "За из път" - Service pack
* За оправяне на махмурлук - Recovery tool
* Мезета - plugins
Повръщане след препиване - (Undo) Backup Sollution
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Пет Май 05, 2006 2:40 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Наскоро Бил Гейтс сравни компютърната индустрия с автомобилната индустрия заявявайки: „Ако Дженеръл Мотърс развиваше технологиите, както го направи компютърната индустрия, днес ние всички щяхме да караме автомобили за по 25 долара, които изминават по 1000 мили (1609 км) с един галон бензин (около 4 л)".
В отговор на коментара на Бил Гейтс, Дженеръл Мотърс разпространи следното прессъобщение:

Ако GM беше развивал технологии като Майкрософт, ние всички щяхме да караме автомобили със следните характеристики:

1. Без видима причина, автомобилът щеше да катастрофира по два пъти на ден.

2. Всеки път като пребоядисат пътната маркировка, трябваше да купуваме нова кола.

3. От време на време нашият автомобил щеше да умира на магистралата без причина. В такъв случай трябваше да отбиваме в страни от пътя, да затваряме всички прозорци, да изгасяме мотора, да го рестартираме и да отваряме прозорците отново преди да можем да продължим.

4. От време на време, при изпълнение на сложни маневри, като ляв завой например, моторът щеше да спира без да може да се запали отново. В такива случаи щеше да се налага да преинсталираме мотора.

5. Macintosh щеше да конструира автомобил на слънчева енергия, пет пъти по-бърз и надежден, който да се кара два пъти по-лесно, но щеше да може да се движи само на 5% от шосетата.

6. Индикаторите за маслото, температурата на водата и алтернатора щяха да бъдат заменени от една единствена червена лампа, на която пише „This Car Has Performed An Illegal Operation".

7. Еърбеговете щяха да питат „Are you sure?" преди да се отворят.

8. От време на време, без видима причина, вашият автомобил щеше да се заключва и нямаше да ви пуска да влезете вътре, докато не вдигнете дръжката на вратата, завъртите ключа и сграбчите антената на радиото, но ... абсолютно едновременно.

9. Всеки път, когато се появяваше нов автомобил, купувачите трябваше да се учат отново как да шофират, тъй като никоя от командите нямаше да действа по същия начин като в старата кола.

10. О да, и на последно място, но не по значение, всеки път, когато искате да изгасите мотора, трябваше да натискате бутона "START".

От http://www.automediapro.com/index.php?option=com_content&task=view&id=587
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Пон Май 08, 2006 1:18 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

По думите на мениджъра:
"Компютъра не щя да се включи - викам оня шаман админа. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори някакви неясни думи, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо неясно, вкючи компютъра и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, промърмора нещо и излезе."

По думите на админа:
"Отивам при юзъра - а тоя глупак така са'й въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Напсувах го яко ама тихо да не ме чуе, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече под бюрото, включих го, пак го напсувах и си излязох."
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Чет Май 18, 2006 2:58 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Куче сан бернард тича със скорост 10км в час и носи кутия с 10 DVD диска от по 4,7 GB всеки. Ще достави ли данните по-бързо от мрежа Fast Ethernet (100 Mb/s) на разстояние 8 км? Laughing

(Задачата си е съвсем решима и си има и отговор дори!)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
dobrev
Начинаещ


Регистриран на: 20 Юли 2005
Мнения: 1

МнениеПуснато на: Чет Май 18, 2006 3:18 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Да, ако преди това не го хване НСБОП.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Пет Сеп 29, 2006 3:13 pm    Заглавие: Заблуденият психиатър Отговорете с цитат

Психиатър стои в кабинета и скучае - няма пациенти в този момент.

Вратата на кабинета се отваря бавно и в нея на четири крака влиза човек държейки нещо в ръцете си, в устата си и влачи още нещо след себе си.

Психиатърът:
- Лелеее кой дойде при нас. Ти си куче което се е изгубило, заповядай сега ще се погрижиме за теб.
Човека отрицателно клати с глава.

- Аааа... ти си сигурно костенурка която не може да намери мами и тати, ела тук миличко.
Човека отрицателно поклаща с глава.

- А какво си ти тогава?
- Докторе, аз съм сисадмина, инсталирам мрежа!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
EmilAleksov
Администратор


Регистриран на: 14 Окт 2004
Мнения: 700
Местожителство: Bulgaria, Sofia

МнениеПуснато на: Вто Окт 03, 2006 2:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

P2P - Прати 2 Пива

Термини некои од Та4ка украдено од сано

Компјутерска терминологија
TCP/IP - Три црни пива/И Пуканки
DHCP - Дупли Хмељ за Црни Пива
WINS - Вино Има, Наточи за Сите
ASP- Ајде Сите Пијте
PPP- Пијам Пиво Попладне
DVD- Дај Вино Друже
ISA- Идат Старите Алкохоличари
GPS - Горско Пиво за Сите
ODBC - Однеси Два Балантајна на Цурине
DNS - Дај Ни Соленки
ARP - Ајде Радосни Пијаници
PAP - Пеколно Алкохоличарите повраќаат
ADO - Алкохолот Доаѓа Одма
.NET - Нека Етанол Тече
SRC - Сепак Ракија за Цурите
AGP - Алкохол Господата Пијат
DDR - Донеси Домашна Ракија
FTP - Ферментација Топла Препорачувам
UTP - У Тегла Пијам
AGP - Ајде Голтни Пивце
TELNET - Точено Ефтино Литро Ноќе Елиминира Тегоби
PING - Пивска Индустрија Некогашен Гигант
WWW - Водка Води кон Вандализам
3D- 3 Домашни
GPRS - Големо Пиво и Ракија Сместа!
BMP - Бил Мамурен После...
USB - Уживај во Стрејт Бурбон
DSL - Дај за Сите Лозова
P2P - Прати 2 Пива
CSS - Цврцкај само Смирноф
DOS - Дај Отвори Смирноф
ISDN - Исто Само Дупло Наточи
PDF - Пиеме До Фајронт
MP3 - Мали Пива 3
JPG - Јагодинско Пиво Големо
TTF - Точи Таа Финландијата
UPS - Удри По Шљивовица
SQL - Стави Коцка Лед
VoIP - Вињакот Одма Испиј го Пијандуро!
WIN XP - Водка Исклучиво на ЕКС Пијам

Изворно URL:
http://ta4ka.blog.com.mk/node/30836
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    .::Емил Алексов::. Форуми -> Светът е оцелял, защото... Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 3 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group